Незнайния войн “Послание от незнайния герой към мен.”

Здравей,младодете,не зная койси ти, но пиша товаписмо, за даразкажа какво видяха моите очи! Да разкажа как посветих живота си за спокойствие и свобода на наследниците ни!

В България огромен разгром цари, защото Първата световна се появи!

Знаем, че отново България ще кърви, на кръстопът се постави и не знае

към коя държава под оръжие да постави!

И реши се срещу наши братя славяни — ще се изправим ни днес!

И камък върху сърце ми натежа, но какво да се прави – Време е да се

изправим!

Вървяхме ни с оръжие напред и страшна картечница ни повали наред.

Ударен миг, гръм след гръм -очите ми видяха как моите братя лежаха на

земята!

Но помни ме , младо дете, излизам на фронта без страх, с пушка в ръка,

знаейки, че ще умра!

O, зная аз, герою мой, дал живота си, за да ни защитиш! И никога няма да

те забравя, и посланието ти ще предам- че българин дал живота си без

страх!