Писмо от окопа

Ей, човеко!

Ти, който тънеш в удобство и лукс, чуй ме!

Аз не мога покой да намеря. Оставих живот – немотия. Майка в черно за мен да плаче. Баща – без син първороден. Сестра и брат без сила и без подкрепа.

Оставих всичко, което обичах, за да се боря за родината. Родина, която ти не цениш. Отричаш се не само от нея, но и от нас –сенките от окопите, вградили душите си в свободата, която ти сега живееш.

Сега, когато злословиш срещу родината си спомни за мен, за това което оставих зад себе си. Дължиш ми едно: да цениш България!

С болка и надежда ще бъда до теб!