До мен

Мило дете,

пиша ти от време, когато земята ни беше обвита в дим, а сърцата – в страх. Аз не съм герой, а просто човек, който обичаше България повече от собствения си живот.

Оставих дома си, близките си и мечтите си, за да може ти един ден да живееш свободно.

Не се страхувай от трудностите – те раждат силата и вярата!

Пази родината не с оръжие, а с добри дела, честност и труд!

Учи, за да я направиш по-богата!

Обичай, за да няма войни!

Когато спираш пред паметника ми, не тъгувай – усмихни се! Аз живея в твоята свобода и в добрите ти дела. Докато помниш, аз няма да бъда забравен!