Крушовият скрин

КРУШОВИЯТ СКРИН

Предците ми са бежанци. Прапрабаба ми Стамена е родена в Солун. Прапрадядо ми Кръстю Димитров в село из македонския край, останал все още под турско робство. В Солун в ония години гърците предприемат негласно изгонване на българите и така прапрабаба ми емигрира в България с цялото си семейство. А прапрадядо ми бяга, защото както жънели на нивата, пристига конник с вест – Идат турци! И всеки грабнал каквото можал и поел към България.

И в София двамата се срещат и създават семейство. Криво-ляво, събрали материал за една стаичка, после донадили и малка кухня и така заживели. Родили им се 4 деца. Три момичета и едно момче. Едното момиче починало рано от тиф.

Защо разказвам тази история. Защото след 1944 г. натискали прапрадядо ми да се запише македонец в паспорта. А той удрял по масата и крещял:

–        Аз съм българин бе, какъв македонец искат да ме пишат?!!!

Откъде знам тази история– разказа ми я майка, родила ме е много късно и имаше спомени за тия прародители и пазеше паметта ми.

Нося името бащата на моя баща, който също е емигрант – българин от Западните покрайнини. Пак след 1944 г. тамошната младежка организация се опитва да изпрати писмо до ООН с подписка да се върнат Западните покрайнини на България. Не са знаели за преразпределението на света на масата на великите сили. Поради тази причина дядо Слави има издадена заповед за затвор и бяга – къде? – пак в България. Даже и името си сменил – от Светислав на Слави. Но когато разбрал, че мама очаква син, настоял да носи истинското му име.

Аз се оказвам една емигрантска смесица от българска жилка във всички посоки. Както казваше покойният Божидар Димитров – България граничи отвсякъде само със себе си. И всички, които са се събрали от юг, запад и изток, за да ме има мен, може би ми завещаха точно това – че корените са най-силни на родна земя. Реших да остана тук, да уча тук и да създам семейство тук.

От тези прародители в мазето пазя един крушов скрин – прояден от дървояди, но преминал границата и запазил корените и приказките от времена, които не познавам.

Светислав Тодоров