Микро-есе за конкурса

„Забравените и незнайните герои – книжовници, революционери, войници, пълководци, свещеници, родители, „тихи“ будители“.

(Как бих обяснил на дете през 2035 г. защо пазим паметници.)

Когато едно дете ме попита защо пазим паметници, бих започнал с усмивка и бих му казал, че те са сърцето на паметта ни. Бих казал на детето през 2035 г., че паметниците са каменните спомени на народа – те говорят, когато хората мълчат. Зад всеки от тях стои нечие дело, понякога без име, но с огромно сърце. Това са забравените книжовници, които са писали, за да не потъне езикът ни, войниците, които са падали, за да стоим изправени, родителите и учителите, които са будили духа с доброта. Паметниците ни напомнят, че свободата и знанието не се раждат сами – някой някога ги е извоювал. Ако ги забравим, ще забравим и себе си.

 Автор:

Тодор Георгиев Христов, 28 г.

Гр. Приморско, ул. „Романтика“ №8

0883353552

hristov_it@abv.bg