Пожар

Очите ми лютят.

Отново ли пламтят полетата на Добруджа от вражеските бомби и снаряди? 

Тътен отеква в цялото ми същество… Дали е от нашите оръдия, дето са като черешови топчета пред техните модерни, скъпи бомби. Не.

В далечината нещо свети с ярка светлина. Училището е. Него виждам в мъглата. 

А вътре са те – младежи, вперили погледи в захлас към своята учителка, жадно поглъщащи всяка дума от днешния урок. Темата е историята на нашите войнѝ. Разбрах. 

Гори пламъкът, вътре в сърцата на младите, докоснали се до геройствата, случили се по нашата земя българска. 

Това е то. Вечният огън на паметта.